Днес за 9-ти пореден път отбелязваме Международния ден на хората със синдром на Даун. На 21 март всяка година межународната общност се опитва да погледне с нови очи хората със синдром на Даун, така както прави Спешъл Олимпикс от създаването си през 1962 до днес. Макар да говорим всекидневно за техните способности и таланти, на този ден се фокусираме по-задълбочено и върху техните проблеми, защото въпреки напредъка, който е извоюван, тази част от обществото продължава да е пренебрегвана. Близо 60 години след приемането на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, хората със синдром на Даун продължават да бъдат отхвърляни и ограничавани. Твърде често те нямат същия достъп до медицински грижи, образование, работа и човешки права. Твърде често се опитваме да не ги забелязваме, вместо да се опитаме да ги опознаем.
“Чрез моята работа в Спешъл Олимпикс, аз видях, че човекът със синдром на Даун е подарък за своето семейство и общност – източник на радост, гордост и удовлетворение. Техният ентусиазъм за живот е заразителен и уникален и съм горда да видя колко много атлети на Спешъл Олимпикс със синдром на Даун по целия свят излизат от сенките на дълго подтисканата болка и дикриминация, откриват своя глас и се застъпват за справедливост в своите общности и страни “, Мери Дейвис, президент на Спешъл Олимпикс Европа.
