Търсим приликите, не различията
2006|Европа, Евразия, България
Търсим приликите, не различията
Човек никога не знае какво ще му поднесе следващото утро… и може би така трябва. Така не се губи тръпката от предстоящия ден, от срещата с непознатото, с новите предизвикателства и новите шансове да постигнем мечтите си. Посрещайки с усмивка другия – различния-доказваш на себе си, че все още има човещина в сърцето ти, че намирайки прилики между теб и непознатото, загубваш разликите, който смущават хората около теб.
Хората говорят за „голямото психическо натоварване” …Но след изминалите три дни ние се запитахме къде е то? Натоварване ли е да прекараш празника на детето с деца, които обръщат голямо внимание на най-малкия ти приятелски жест, които те карата да се чувстваш уютно в тяхната компания? Нима е натоварване да се сблъскаш с тяхната искреност и топлота?!
Не е ли удоволетворение за самия теб да накараш всички тях да повярват, че могат…. че могат да успеят във всяко едно начинание, във всеки един сблъсък с противника. А не е ли удолетворение за нас, че накарахме всички да се почувстват шампиони без значение дали медалът е в техните ръце или не?
Не, ние определено не усетихме това психическо натоварване…
Макар и с многото грешки в организацията, и с многото такива допуснати при самото общуване с децата, успяхме да намерим своите приятели. Всеки един от нас създаде траен контакт с групата, която ръководеше именно защото намери приликите, а не различията!
Станимир Филев, Младежки Общински Съвет Стара Загора‘2006